Най-големият производител на суров кашмир в света е Индия.
През 15 век владетелят на княжество Кашмир, намиращо се високо в Хималаите, докарва тъкачи от Туркестан и така слага началото на манифактурното производство на плат от вълната на местните кози. Особеността им е тяхното руно, което е от два пласта, за да им осигури защита от студовете на Хималаите. Долният слой е фин и много мек, а горният е по-груб. Кашмирената вълна се събира през пролетта, когато козите сменят зимната си козина. След това мекият слой се отделя от по-грубия, и получената вълна е готова за обагряне и превръщане в прежда, платове и дрехи. По-грубият горен пласт от вълната се използва за направа на четки. Изчислено е, че средният годишен добив на чист кашмир от едно животно е около 150 грама, което обяснява високата цена на кашмирените дрехи. Кашмирът е ценен и заради своята мекота и дълъг живот, освен това топли осем пъти повече от обикновената вълна. Тъканите от кашмирена вълна се перат внимателно, тъй като винаги съществува риск от свиване на материята. Най-добре е това да става на ръка с хладка вода и препарат за вълна, след което да се сушат в хоризонтално положение.
Друг вид висококачествена вълна е мохерът, който се добива от руното на ангорските кози.
Смята се, че ангорската коза произхожда от Тибет, но през 16 в. се появява и в Турция. Около 1820 г. започва износ на необработен мохер от Турция към Англия, която постепенно става водещ производител на мохерни тъкани. До 1849 г. ангорските кози се развъждат единствено в турската област Анкара, но поради голямото търсене на мохерни прежди в Европа, започват да се правят опити за кръстосването им с обикновени породи кози. Мохерната прежда от по-младите животни се използва за изработка на дрехи, а от грубите влакна на по-възрастни животни се тъкат килими и платове за връхни дрехи.
Влакното на мохера е много еластично и здраво. То има блясък, който се променя според атмосферните условия, поради което мохерните влакна често се влагат в текстилни сплитки, за да им предадат своите характеристики. От една коза годишно се настригват около 5-8 кг вълна. Най-големият световен производител на мохер е Южна Африка, следвана от САЩ.
В сравнение с кашмира, мохерът не е мека прежда, но той е траен, издръжлив, багри се изключително добре, има естествена лъскавина и не се степва. Поради тези качества, е смятан за луксозна стока и цената му е по-висока от цената на повечето овча вълна.
Кашмирът е една от водещите материи в колекциите на редица световни дизайнери за сезоните Есен – Зима, а мохерът е предпочитан в днешно време за плетенето на различни вълнени дрехи като: пуловери, жилетки, шалове, дори и рокли.
